About Ava

 

11800029_1165426920139154_7123652568721697057_n

Станислава Пирчева-Ава е родена през февруари в Со­фия. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охрид­ски“.

Дългогодишен репортер към Програма „Хоризонт“ на БНР, а сега водещ на предаването „Нощен Хоризонт“. Неин репортаж е сред десетте финалисти в конкурса за радио­програми „Гран при“ 2011, Union Radiophonique et Televisuelle International (URTI) — първата световна институция за радио и телевизия със седалище в Париж. Носител на редица журналистически награди — Министерство на образова­нието и науката, Съюз на учените в България, БАН, СУ „Св. Климент Охридски“, ТУ София и др.

Трейнер за България по проект „Мултикултурна Европа в медиите“ с водеща организация Холандски център „Мира Медия“ и Център за развитие на медиите, София. Член е на Съюза на българските журналисти.

През 2015 г. с Деница Петрова, художник илюстратор на първата й книга, правят изложба-експеримент – „Думи по вените“ в галерия „Артур“, София. А галеристът Поли Манева представи илюстрованите стихотворения като споделени страници от книга. “Живот за събуждане” излиза с конкурс на програма “Помощ за книгата” 2016, Министерство на културата.

Станислава Пирчева-Ава е лауреат от Националния поетичен конкурс „Кон­стантин Павлов“ 2015. Отличена е и със Специалната награда на Славянска академия в Националния конкурс  за поетеси “Дора Габе” 2016.

“Пирчева умее да се “втурне” още с първите фрази в проблема, който я вълнува, да се “разположи” сред своите герои и да се вгледа внимателно в лицата и душите им, регистрирайки точно, елиптично и нерядко афористично реакциите им. Избягването на словесната разточителност се среща рядко при начинаещи писатели, а тук краткостта, елиптичността и в същото време добре намерената пластичност на словото са, струва ми се, присъщи “по рождение” на писателския стил на авторката; може да са и съзнателно култивирани, това не намалява степента на положителния им знак. Пирчева ме убеждава с тези кратки текстове, че умее и в съвсем “късата” форма да очертае характер, да изгради белетристична ситуация и да накара читателя си както да почувства нещо от това, което я е развълнувало, така и да се замисли в посока на онова, което я занимава.”

проф. Кирил Топалов

“Творчеството на Станислава Пирчева впечатлява с многообразието на литературните форми, в които се изявява.

Доказателство за нейния литературен талант е фактът, че тя е лауреат от Първия национален поетичен конкурс “Константин Павлов”.

Приятно впечатление прави, че всяко от произведенията й е изпълнено с образи, дълбочина и завършеност на идеята, която тя отстоява.

Станислава Пирчева е изтъкнат журналист на Програма “Хоризонт”, БНР. Откроява се с репортажи на актуални теми, а също и със задълбочени анализи. Това й дава възможност да натрупа ценен опит за изграждането на оригинална образна система.

В нейното творчество се забелязва една добра инвенция на пластиката на поетичния изказ, което превръща поетичната идея в подвижен образ, който впечатлява с дълбочина и проникновеност.”

Бойко Ламбовски

Има един специален диез в поезията на Станислава Пирчева-Ава, едно крехко разклащане, кънтене и постоянство в думите й, едно неизменно пътуване към личностната свобода, което преодолява шаблона и бутафорните кули в сериозната игра на живота, където всеки е действащо лице…

Нейният глас се слива с гласа на художествените образи, сякаш те се превръщат в неин вътрешен човек. Нещо, което е изключително трудно за постигане в една поетична творба. Поетичните гравюри в стихосбирката проникват с изповеден тон във всяко ъгълче на човешката душа, заключена между живота и смъртта и където любовта е нейна сияйна корона… Тя дири себеоткриване, върви по пътеката на собственото си Алтер Его и там черпи сили за отговор на персоналните и социални негативи в съвременността като предателство, самота, низки страсти, богохулство, сребролюбие, измама и притворство, гамата е неизчерпаема…

Поезията й е изпъстрена с градини и цветя, докато в няколкото прозаични творби, включени в книгата, тя се „заиграва“ с езика, подобно на Лорка и Бретон експериментира литературни характери и внушения на различни нива. Впечатляващ е нейния разказ за клошарката край боклуджийските кофи, която отказва жест на подаяние. Достойнството на човека е по–голямо от неговата орис. Това ни внушава Станислава и ние й вярваме. Вярваме й, когато в леко сюрреалистичен контекст, говори за любовта, дръзвайки да разголи докрай душата си, да я освободи от фиктивна розова шармантност и да я посади в думите си като танц на пеперуди, светлинки на светулки върху повърхността на езеро и върху сърцето, което обича. Тук нейната поезия се доближава до шаманизма, където всичко е любов. Гола е близостта в любовта, защото тя е сърцето й. Сърце, с много струни в лъка и с един инструмент – човека: мъж, жена, хермафродит, без значение. Homo sapiens. И животът, „който остава“.

Крехкост, мир, простота, утеха и святост лъхат от тези пейзажи на живота, пресъздавани от Станислава Пирчева–Ава. Езикът й е точен, лаконичен, интродуктивен, понякога закачлив и предизвикателен с енигматични фрагменти. В нейното поетично пътешествие в делника и потока на човешките колизии, предимство всякога заема въпросът: „Какво означава да бъдеш човек?“ Въпрос, който мултиплицира хиляди отговори в представите за екзистенция и в общия контекст на хуманизма.”

Рада Добриянова

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s